Oct 7, 2007, 1:47 PM

Аз съм си виновна

  Poetry
1.1K 0 6
 

Когато някой ден усетиш

до смърт жестока болка в корема,

когато сам си и няма с кой да споделиш,

тогава си спомни за мене.

Спомни си,че за тебе съм живяла.

Нараняваше ме непрестанно,

без дори да осъзнаваш колко ме боли.

Ден след ден разкъсвах се от мъка,

жадувах за един спокоен свят.

Не знаех  какво да кажа,

не знаех как да продължа.

Объркана от чувства смесени към теб,

намразих себе си и своя верен нрав.

Може би наивността ми бе причина

отново да се проваля.

Повярвах ти...

И откликнах ти на любовта.

А къде е  тя сега???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...