Oct 7, 2007, 1:47 PM

Аз съм си виновна

  Poetry
1.1K 0 6
 

Когато някой ден усетиш

до смърт жестока болка в корема,

когато сам си и няма с кой да споделиш,

тогава си спомни за мене.

Спомни си,че за тебе съм живяла.

Нараняваше ме непрестанно,

без дори да осъзнаваш колко ме боли.

Ден след ден разкъсвах се от мъка,

жадувах за един спокоен свят.

Не знаех  какво да кажа,

не знаех как да продължа.

Объркана от чувства смесени към теб,

намразих себе си и своя верен нрав.

Може би наивността ми бе причина

отново да се проваля.

Повярвах ти...

И откликнах ти на любовта.

А къде е  тя сега???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...