Аз съм тази, която...
Аз съм тази, която те има, когато
уморен се почувстваш от сивия ден
и моето рамо за тебе е святост –
в един безобиден, но искрен момент.
Аз съм тази, пред теб се събличам
и нежно простенвам за ласки и плът.
Взимам само страст, без да обичам.
(От теб го научих – ти беше такъв.)
Ти ме научи! Заради теб съм такава –
безкомпромисно зла, но делнично сива.
Ръцете - безвремие, очите – жарава,
до болка истинска, но не и щастлива.
Аз съм тази, която те има, когато
уморен се почувстваш от нея, нали?
Това не ми стига, не ми е достатъчно,
да излъжа сърцето си - в него си ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
