Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи
и красота да сътворяват с тях,
а от създаденото вече чудо
сълзи да се зачеват или смях.
Просвирват свойте ноти през листата,
които като мисли ромолят,
за да целунат със любов земята
и да превърнат в злато този свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse