Аз съм твоят вятър
Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи
и красота да сътворяват с тях,
а от създаденото вече чудо
сълзи да се зачеват или смях.
Просвирват свойте ноти през листата,
които като мисли ромолят,
за да целунат със любов земята
и да превърнат в злато този свят.
А после като букви ги разстилат
и всичко заприличва на роман,
героите във който са красиво
описани от Божия талант.
Красиво се подреждат ветровете.
Изострят се след топлото море.
Усещат се, звучат, ала не светят,
тъй както свети твоето лице,
когато те погаля по косата
и топли думи като ти река,
тогава аз съм само твоят вятър,
а ти си златна като есента.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
