3 mar 2008, 11:07

Аз съм врата...

Poesía » De amor

1.4K 0 21

Аз съм врата...

Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава.
Минаваха хиляди хора през мен -
блъскаха, удряха, ритаха с крак...
Отдъхвах на края на тежкия ден,
но с всеки нов изгрев те идваха пак.
Бях порта за рая, покрита със злато -
с чемшири окичена, с бели лалета,
аз водех към вечното слънчево лято...
Сега съм разбита на двайсет парчета.

Аз съм врата...

На празник ги чаках със мед и със пита,
и с менче, напълнено с жива вода...
Но никой дори и веднъж не попита:
Добре ли си? Как си? Защо си сама?
И никой не виждаше моята болка -
хората просто вървяха през мен.
Но как да им се сърдя? Не мога!
Какво ми се полага, освен поглед студен?

Та аз съм врата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

grisha (Преси)

наистина много много силно! замисли ме! прегрдка от мен!

2008-03-12T22:22:10+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

отново невероятен стих мила но не ми харесва, че на тези години си изпълнена с толкова много болка. Смело напред

2008-03-10T01:27:50+02:00
Индиана (Криси)

Великолепен стих, Васи, много оригинално поднесено чувство, браво!!!

2008-03-05T22:07:46+02:00
mini_izku6enie (Десислава)

Невероятно е!Прекрасно си пресъздала душата си! Дано не се налага повече да се чувстваш самотна

2008-03-05T19:47:14+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Успя пак да ме оставиш без думи.... Поздрави {}{}{}

2008-03-04T21:22:47+02:00