3 mar 2008, 11:07

Аз съм врата... 

  Poesía » De amor
1244 0 21
Аз съм врата...

Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава.
Минаваха хиляди хора през мен -
блъскаха, удряха, ритаха с крак...
Отдъхвах на края на тежкия ден,
но с всеки нов изгрев те идваха пак.
Бях порта за рая, покрита със злато -
с чемшири окичена, с бели лалета,
аз водех към вечното слънчево лято...
Сега съм разбита на двайсет парчета.

Аз съм врата...

На празник ги чаках със мед и със пита,
и с менче, напълнено с жива вода...
Но никой дори и веднъж не попита:
Добре ли си? Как си? Защо си сама?
И никой не виждаше моята болка -
хората просто вървяха през мен.
Но как да им се сърдя? Не мога!
Какво ми се полага, освен поглед студен?

Та аз съм врата...

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??