Изгради ме майстор преди двайсет години. Направи ме бяла, висока и здрава. Даже човешко сърце подари ми - да съм по-силна и по-корава. Минаваха хиляди хора през мен - блъскаха, удряха, ритаха с крак... Отдъхвах на края на тежкия ден, но с всеки нов изгрев те идваха пак. Бях порта за рая, покрита със злато - с чемшири окичена, с бели лалета, аз водех към вечното слънчево лято... Сега съм разбита на двайсет парчета.
Аз съм врата...
На празник ги чаках със мед и със пита, и с менче, напълнено с жива вода... Но никой дори и веднъж не попита: Добре ли си? Как си? Защо си сама? И никой не виждаше моята болка - хората просто вървяха през мен. Но как да им се сърдя? Не мога! Какво ми се полага, освен поглед студен?
Силен и дълбок стих за двадесет годишно момиче!
Широко отворена е вратата към сърцето ти Васи!
Сигурна съм, че има хора които те обичат и мислят за теб!
Прегръщам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.