Mar 3, 2008, 11:07 AM

Аз съм врата... 

  Poetry » Love
1274 0 21
Аз съм врата...
Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава.
Минаваха хиляди хора през мен -
блъскаха, удряха, ритаха с крак...
Отдъхвах на края на тежкия ден,
но с всеки нов изгрев те идваха пак.
Бях порта за рая, покрита със злато -
с чемшири окичена, с бели лалета,
аз водех към вечното слънчево лято... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Random works
: ??:??