Mar 3, 2008, 11:07 AM

Аз съм врата...

Poetry » Love

1.4K 0 21

Аз съм врата...

Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава.
Минаваха хиляди хора през мен -
блъскаха, удряха, ритаха с крак...
Отдъхвах на края на тежкия ден,
но с всеки нов изгрев те идваха пак.
Бях порта за рая, покрита със злато -
с чемшири окичена, с бели лалета,
аз водех към вечното слънчево лято...
Сега съм разбита на двайсет парчета.

Аз съм врата...

На празник ги чаках със мед и със пита,
и с менче, напълнено с жива вода...
Но никой дори и веднъж не попита:
Добре ли си? Как си? Защо си сама?
И никой не виждаше моята болка -
хората просто вървяха през мен.
Но как да им се сърдя? Не мога!
Какво ми се полага, освен поглед студен?

Та аз съм врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

grisha (Преси)

наистина много много силно! замисли ме! прегрдка от мен!

2008-03-12T22:22:10+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

отново невероятен стих мила но не ми харесва, че на тези години си изпълнена с толкова много болка. Смело напред

2008-03-10T01:27:50+02:00
Индиана (Криси)

Великолепен стих, Васи, много оригинално поднесено чувство, браво!!!

2008-03-05T22:07:46+02:00
mini_izku6enie (Десислава)

Невероятно е!Прекрасно си пресъздала душата си! Дано не се налага повече да се чувстваш самотна

2008-03-05T19:47:14+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Успя пак да ме оставиш без думи.... Поздрави {}{}{}

2008-03-04T21:22:47+02:00