14 ene 2007, 13:02

Aз съм всичко...

  Poesía
1.3K 0 9
Когато нощта се пробуди със залеза,
а денят бавно гасне в пламък червен,
тогава последвай на птиците полета -
знай, непременно ще стигнеш до мен.

Когато небето зарони сълзите си
и вятъра стене от спомен стаен,
тогава недей да се скриваш във себс си:
последвай мъглата, тя идва при мен.

Когато откриеш сред пясъка мидичка,
когато отпиваш от ручей студен,
тогаз не забравяй, че той във сърцето ми
нейде дълбоко в мен е роден...

Не бягай от мен, аз съм всичко наоколо -
Земята, Небето и пътят дори,
жрица във храм и вещица приказна...
Аз съм всичко наоколо - знай и помни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...