Jan 14, 2007, 1:02 PM

Aз съм всичко...

  Poetry
1.3K 0 9
Когато нощта се пробуди със залеза,
а денят бавно гасне в пламък червен,
тогава последвай на птиците полета -
знай, непременно ще стигнеш до мен.

Когато небето зарони сълзите си
и вятъра стене от спомен стаен,
тогава недей да се скриваш във себс си:
последвай мъглата, тя идва при мен.

Когато откриеш сред пясъка мидичка,
когато отпиваш от ручей студен,
тогаз не забравяй, че той във сърцето ми
нейде дълбоко в мен е роден...

Не бягай от мен, аз съм всичко наоколо -
Земята, Небето и пътят дори,
жрица във храм и вещица приказна...
Аз съм всичко наоколо - знай и помни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...