Jan 14, 2007, 1:02 PM

Aз съм всичко... 

  Poetry
1098 0 9
Когато нощта се пробуди със залеза,
а денят бавно гасне в пламък червен,
тогава последвай на птиците полета -
знай, непременно ще стигнеш до мен.

Когато небето зарони сълзите си
и вятъра стене от спомен стаен,
тогава недей да се скриваш във себс си:
последвай мъглата, тя идва при мен.

Когато откриеш сред пясъка мидичка,
когато отпиваш от ручей студен,
тогаз не забравяй, че той във сърцето ми
нейде дълбоко в мен е роден...

Не бягай от мен, аз съм всичко наоколо -
Земята, Небето и пътят дори,
жрица във храм и вещица приказна...
Аз съм всичко наоколо - знай и помни!

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??