Aз съм всичко...
а денят бавно гасне в пламък червен,
тогава последвай на птиците полета -
знай, непременно ще стигнеш до мен.
Когато небето зарони сълзите си
и вятъра стене от спомен стаен,
тогава недей да се скриваш във себс си:
последвай мъглата, тя идва при мен.
Когато откриеш сред пясъка мидичка,
когато отпиваш от ручей студен,
тогаз не забравяй, че той във сърцето ми
нейде дълбоко в мен е роден...
Не бягай от мен, аз съм всичко наоколо -
Земята, Небето и пътят дори,
жрица във храм и вещица приказна...
Аз съм всичко наоколо - знай и помни!
© Невена Иванова All rights reserved.
