Не плачи, моля те! Не пълни тези изби със горчилка!
Не тъжи, а се зарадвай!
Погледни към старата ми снимка,
изтрий сълзите и й се порадвай!
Малко за миг поспри
и така не почвай да плачеш изведнъж!
Зная колко те боли!
Затвори очи и сълзите си задръж!
Казах ти без сълзи - да, недей!
Не така и на мен ми се плаче!
Аз не плача и ти се смей!
Не плачи! Недей да си глупаче!
Поне тихо заплачи,
направи се на весел!
Тихичко сълзите си рони!
Да, знам... животът не е лесен!
Знам, ще ми кажеш, че е трудно.
Да помълчим! Няма да кажа, че си плакал.
Мисля, ще си спомням смътно
за деня, който никой не е чакал!
Малко постой! Давам ти да поплачеш за минута.
Помниш ли спомените как болят?
Не, недей! Не бъди кошута!
Помни спомените, а сълзите - те сами ще спрат!
Моята ръка задръж и ме погледни!
Не, недей! Този път без сълзи нека е!
Повдигни глава, с гордост премини!
Подкрепата до тебе е!
Пожелавам си сега да бъдем силни,
да вярваме в Господ, да вярваме във всичко!
Мечтая си да станем мили,
да не се разстройваме за нищо.
Нека имаме вяра, да продължим!
Малко постой да погледаме спомените!
Не! Тази нощ не спим!
Тази нощ не искам да сме от сломените!
Две сълзи - не ги отприщвай! Да плача не ме карай!
Аз те моля, недей!
Аз те моля спри и не, не ставай!
Аз си тръгвам, а ти живей!
Без сълзи, моля те, без сълзи!
Стига съм плакала! Искам да си спомням, че съм се смяла!
Обърни гръб, стисни ми ръка и не плачи!
Така е след една раздяла!
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados
Поздрави !