Dec 7, 2007, 10:36 PM

Аз те моля

  Poetry
827 0 2

Не плачи, моля те! Не пълни тези изби със горчилка!
Не тъжи, а се зарадвай!
Погледни към старата ми снимка,
изтрий сълзите и й се порадвай!

Малко за миг поспри
и така не почвай да плачеш изведнъж!
Зная колко те боли!
Затвори очи и сълзите си задръж!

Казах ти без сълзи - да, недей!
Не така и на мен ми се плаче!
Аз не плача и ти се смей!
Не плачи! Недей да си глупаче!

Поне тихо заплачи,
направи се на весел!
Тихичко сълзите си рони!
Да, знам... животът не е лесен!

Знам, ще ми кажеш, че е трудно.
Да помълчим! Няма да кажа, че си плакал.
Мисля, ще си спомням смътно
за деня, който никой не е чакал!

Малко постой! Давам ти да поплачеш за минута.
Помниш ли спомените как болят?
Не, недей! Не бъди кошута!
Помни спомените, а сълзите - те сами ще спрат!

Моята ръка задръж и ме погледни!
Не, недей! Този път без сълзи нека е!
Повдигни глава, с гордост премини!
Подкрепата до тебе е!

Пожелавам си сега да бъдем силни,
да вярваме в Господ, да вярваме във всичко!
Мечтая си да станем мили,
да не се разстройваме за нищо.

Нека имаме вяра, да продължим!
Малко постой да погледаме спомените!
Не! Тази нощ не спим!
Тази нощ не искам да сме от сломените!

Две сълзи - не ги отприщвай! Да плача не ме карай!
Аз те моля, недей!
Аз те моля спри и не, не ставай!
Аз си тръгвам, а ти живей!

Без сълзи, моля те, без сълзи!
Стига съм плакала! Искам да си спомням, че съм се смяла!
Обърни гръб, стисни ми ръка и не плачи!
Така е след една раздяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен, но чудесен стих !!!
    Поздрави !
  • "Не, недей! Не бъди кошута!"
    Защо бе,Мими?Какво им има на кошутите?

    /Всъщност разбрах...нямаше смисъл да питам
    ех,че съм и аз...чета,чета и нищо не разбирам/

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...