Аз, ти и есента
Вървим с тебе, двама,
по пътека от листа,
привечер, в топла есен,
обляна в жълта светлина.
Спряхме до мъничка къщурка,
до дувар, обрасъл с бръшлян.
Там усетих твоята милувка,
нежността на мъжката ти длан.
От жълтото дърветата искряха,
в нозете капеха листа.
Опряла се на твойто рамо,
усещах странна топлина.
За зимата ще пазя топлината
и този мирис на бръшлян.
Есен златна си отива,
превърнала мига в блян.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
мн е яко!мн ми хареса!
