димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Nov 11, 2008, 8:34 AM

Аз, ти и есента

  Poetry » Love
930 0 14

    



Вървим с тебе, двама,

по пътека от листа,

привечер, в топла есен,

обляна в жълта светлина.

 

Спряхме до мъничка къщурка,

до дувар, обрасъл с бръшлян.

Там усетих твоята милувка,

нежността на мъжката ти длан.

 

От жълтото дърветата искряха,

в нозете капеха листа.

Опряла се на твойто рамо,

усещах странна топлина.

 

За зимата ще пазя топлината

и този мирис на бръшлян.

Есен златна си отива,

превърнала мига в блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0