Вървим с тебе, двама,
по пътека от листа,
привечер, в топла есен,
обляна в жълта светлина.
Спряхме до мъничка къщурка,
до дувар, обрасъл с бръшлян.
Там усетих твоята милувка,
нежността на мъжката ти длан.
От жълтото дърветата искряха,
в нозете капеха листа.
Опряла се на твойто рамо,
усещах странна топлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up