Вървим с тебе, двама,
по пътека от листа,
привечер, в топла есен,
обляна в жълта светлина.
Спряхме до мъничка къщурка,
до дувар, обрасъл с бръшлян.
Там усетих твоята милувка,
нежността на мъжката ти длан.
От жълтото дърветата искряха,
в нозете капеха листа.
Опряла се на твойто рамо,
усещах странна топлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация