5 may 2010, 12:32

Аз, ти... и градът 

  Poesía » De amor
2016 0 24
За всички, които не са забравили родната стряха...
:)
И немее сред спомени Здрачът:
Нар, Смокинята - с буйна Лоза,
ала, мъж съм и няма да плача,
аз, пак с милата родна Стрѐха!
Глас за нея, в сърцето говори,
най - любимото Кътче в света,
с омагьосващо сини Простори,
в тиха утрин и с птича хвалба!
И нощите са тихички - и нежни,
в уж - зимата, Камелии цъфтят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??