Аз, ти... и градът
За всички, които не са забравили родната стряха...
:)
И немее сред спомени Здрачът:
Нар, Смокинята - с буйна Лоза,
ала, мъж съм и няма да плача,
аз, пак с милата родна Стрѐха!
Глас за нея, в сърцето говори,
най - любимото Кътче в света,
с омагьосващо сини Простори,
в тиха утрин и с птича хвалба!
И нощите са тихички - и нежни,
в уж - зимата, Камелии цъфтят,
а шепа сняг е повода копнежно,
щурчетата със обич да шептят!
Този град... си е моята слабост,
тук живеят щастливците в плам,
тук - жената за поглед е радост,
с красота днес въздигат ѝ храм!
А душата... знай, тук си живее!
Кани всъщност - и мен! Но уви,
че плътта ми, тя блудната тлее,
смело сменя мечти... с благини!
Ти прости ми за тази невярност!
Не - жени! Че от тях, аз се крия!
Теб обичам и е до безкрайност!
Просто капката кал... ще отмия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
