13 nov 2007, 23:59

Аз - В образа тя!

1.2K 0 4

Тя беше малка, нежна, тъжна, грешна,

тя беше жалка, грозна, дори и смешна.

Беше всичко - усмихната, щастлива,

беше приказлива, но и много мълчалива!

 

Обичаше света. Прегърнала го беше тя,

но провали се всичко и срути се света,

тя искаше само един докрай да обича,

да му вярва, да копнее и в него да се врича.

 

Желаеше сърцето си да му подари,

беше тъжна и плачеше до зори ...

Но сега тя е красива и забележителна,

сега разбра, че любовта е унищожителна.

 

Щом легне си вечер и почва да мечтае,

как прегърнала е любимия си и на него тя ухае,

затваря очи - сълзите пак текат,

но и тях ще ги няма скоро - те ще изтекат!

 

Толкова зла, немечтаеща, несънуваща,

думата любов вече за нея е объркваща...

Да! Това съм аз... Така наранена,

но докрай ще обичам, дори и разкървена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елен Ривес Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ахам немерих го +∞
  • Браво за стихотворението, 'МАЛКО Генийче'!
    Направо ме изумяваш!
    Ако можех бих оценил това с +оo ( в смисъл +безкрайност не можах да намеря точния символ )
  • Мерси
  • Завладяващо стихотворение!6+

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...