Аз - В образа тя!
Тя беше малка, нежна, тъжна, грешна,
тя беше жалка, грозна, дори и смешна.
Беше всичко - усмихната, щастлива,
беше приказлива, но и много мълчалива!
Обичаше света. Прегърнала го беше тя,
но провали се всичко и срути се света,
тя искаше само един докрай да обича,
да му вярва, да копнее и в него да се врича.
Желаеше сърцето си да му подари,
беше тъжна и плачеше до зори ...
Но сега тя е красива и забележителна,
сега разбра, че любовта е унищожителна.
Щом легне си вечер и почва да мечтае,
как прегърнала е любимия си и на него тя ухае,
затваря очи - сълзите пак текат,
но и тях ще ги няма скоро - те ще изтекат!
Толкова зла, немечтаеща, несънуваща,
думата любов вече за нея е объркваща...
Да! Това съм аз... Така наранена,
но докрай ще обичам, дори и разкървена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елен Ривес Всички права запазени
не можах да намеря точния символ 
