Аз, Властникът

О, съвест моя,
пак ли ме кориш!
Зарад теб загубих и съня си, и покоя.
Вдън земя дано се провалиш!
Веч не ща да имам съвест своя.

За обещанията ми стари спри да ме ругаеш!
Забравени отдавна те са зарад мойта страст
и колкото и да крещиш, и да роптаеш,
ще преследвам аз едно, и то се казва Власт.

Властта е то, що любя аз безмерно.
Вред тя със почести и слава ме обсипва,
дарява ме с богатства и облаги прекомерно,
враговете ми омразни най-безмилостно съсипва.

Властта е като вино, руйно, сладко,
без време и незнайно как, опиянява.
Опиташ ли веднъж, не ще се спреш да пиеш, братко!
Ще пиеш ти от него до забрава.

О, как желая я безумно в тоз позорен час
като красавица с разпуснати коси.
Пред прелестите й изпаднал съм в захлас
и греховен огън буйно в мен гори.

А онез, що с нея мислят да ме раделят
и от мене по-достоен търсят най-нечестно,
ще имат скоро скъпа сметка да платят
за низкото си дело мракобесно.

Да се занимавам с тях все пак е губене на време.
Властта за мен Всевишният е отредил.
Накрая само Той ще може да ми я отнеме -
аз всички други ще съм победил.

Да се занимавам, искам, със решения съдбовни,
а не със просбите на парии мизерни.
Не се нуждая ни от хора умни, нито от способни,
ценя единствено слугите предани и верни.

А ти пък, съвест моя,
спри да ме кориш!
Не ме съди за мойта тежка изневяра!
Най-добре ще бъде да заспиш
във тези дни на алчност и поквара.