Jan 31, 2024, 1:28 PM

Аз, Властникът

  Poetry » Civic
513 0 0

 

О, съвест моя,
пак ли ме кориш!
Зарад теб загубих и съня си, и покоя.
Вдън земя дано се провалиш!
Веч не ща да имам съвест своя.

 

За обещанията ми стари спри да ме ругаеш!
Забравени отдавна те са зарад мойта страст
и колкото и да крещиш, и да роптаеш,
ще преследвам аз едно, и то се казва Власт.

 

Властта е то, що любя аз безмерно.
Вред тя със почести и слава ме обсипва,
дарява ме с богатства и облаги прекомерно,
враговете ми омразни най-безмилостно съсипва.

 

Властта е като вино, руйно, сладко,
без време и незнайно как, опиянява.
Опиташ ли веднъж, не ще се спреш да пиеш, братко!
Ще пиеш ти от него до забрава.

 

О, как желая я безумно в тоз позорен час
като красавица с разпуснати коси.
Пред прелестите й изпаднал съм в захлас
и греховен огън буйно в мен гори.

 

А онез, що с нея мислят да ме раделят
и от мене по-достоен търсят най-нечестно,
ще имат скоро скъпа сметка да платят
за низкото си дело мракобесно.

 

Да се занимавам с тях все пак е губене на време.
Властта за мен Всевишният е отредил.
Накрая само Той ще може да ми я отнеме -
аз всички други ще съм победил.

 

Да се занимавам, искам, със решения съдбовни,
а не със просбите на парии мизерни.
Не се нуждая ни от хора умни, нито от способни,
ценя единствено слугите предани и верни.

 

А ти пък, съвест моя,
спри да ме кориш!
Не ме съди за мойта тежка изневяра!
Най-добре ще бъде да заспиш
във тези дни на алчност и поквара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pavlik Petrov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....