Аз все още обичам -
оня свободен мъж
с лице от слънцето загоряло,
белязано от камшиците
на житейските бури,
с очи, по-чисти от извори,
с чело, небето подпряло,
с коси, посребрели от мъдрост,
с уста, заклета във истина,
с усмивка, по-топла от лято,
с думи, по-вярни от притча,
с тяло, жигосано с белези
от силните удари на съдбата,
с ръце, по-нежни от вятър,
с шепи, щедро даряващи
(не ограбващи) радост,
с юмрук, по-корав и от камък,
с нозе, по-здрави от корени,
със сянка, по-хладна от дъбова,
със сърце, по-златно от злато,
с криле, по-силни от Орлови,
с душа, по-чиста от ангелска,
с обич, по-силна от бащина,
с вярност, по-силна от кръст,
с мисъл, по-волна от птица,
със страст, по-гореща от огън...
Ах, как го обичам, Господи!
(Остава и да го срещна...)
04.01.2007г.
© Даша Todos los derechos reservados