Dec 4, 2007, 9:44 PM

Аз все още го обичам

  Poetry » Other
1.1K 0 19

 

Аз все още обичам -

 

оня свободен мъж

 

с лице от слънцето загоряло,

 

белязано от камшиците

 

на житейските бури,

 

с очи, по-чисти от извори,

 

с чело, небето подпряло,

 

с коси, посребрели от мъдрост,

 

с уста, заклета във истина,

 

с усмивка, по-топла от лято,

 

с думи, по-вярни от притча,

 

с тяло, жигосано с белези

 

от силните удари на съдбата,

 

с ръце, по-нежни от вятър,

 

с шепи, щедро даряващи

 

(не ограбващи) радост,

 

с юмрук, по-корав и от камък,

 

с нозе, по-здрави от корени,

 

със сянка, по-хладна от дъбова,

 

със сърце, по-златно от злато,

 

с криле, по-силни от Орлови,

 

с душа, по-чиста от ангелска,

 

с обич, по-силна от бащина,

 

с вярност, по-силна от кръст,

 

с мисъл, по-волна от птица,

 

със страст, по-гореща от огън...

 

Ах, как го обичам, Господи!

 

(Остава и да го срещна...)

                             

                               04.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...