Аз все още сънувам, че съм стряха
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието,
когато премълчаното е в повече
се крие нещо повече от грешка
и нещо повече от премълчан въпрос.
На птиците крилете отлетяха
във друго време и във друго измерение.
Аз все още сънувам, че съм стряха.
А после... Може би... Те ще сънуват мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
