Oct 16, 2011, 11:49 AM

Аз все още сънувам, че съм стряха

795 0 16

Рисува фигури камшикът на умората

по дългата страна на хоризонта.

И се скъсява времето за ползване

във форма на въпроси и на отговори...

 

В изгубения смисъл на доверието,

когато премълчаното е в повече

се крие нещо повече от грешка

и нещо повече от премълчан въпрос.

 

На птиците крилете отлетяха

във друго време и във друго измерение.

Аз все още сънувам, че съм стряха.

А после... Може би... Те ще сънуват мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...