Oct 16, 2011, 11:49 AM

Аз все още сънувам, че съм стряха

798 0 16

Рисува фигури камшикът на умората

по дългата страна на хоризонта.

И се скъсява времето за ползване

във форма на въпроси и на отговори...

 

В изгубения смисъл на доверието,

когато премълчаното е в повече

се крие нещо повече от грешка

и нещо повече от премълчан въпрос.

 

На птиците крилете отлетяха

във друго време и във друго измерение.

Аз все още сънувам, че съм стряха.

А после... Може би... Те ще сънуват мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....