Аз все още сънувам, че съм стряха
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието,
когато премълчаното е в повече
се крие нещо повече от грешка
и нещо повече от премълчан въпрос.
На птиците крилете отлетяха
във друго време и във друго измерение.
Аз все още сънувам, че съм стряха.
А после... Може би... Те ще сънуват мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
