Аз все още сънувам, че съм стряха
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието,
когато премълчаното е в повече
се крие нещо повече от грешка
и нещо повече от премълчан въпрос.
На птиците крилете отлетяха
във друго време и във друго измерение.
Аз все още сънувам, че съм стряха.
А после... Може би... Те ще сънуват мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
