26 jul 2008, 10:19
Аз вярвам
А мислех, че съм счупено стебло,
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо
са устните ми леденостудени,
но кървавочервената любов
ги оцвети и пак са си засмени.
А казваха, че счупено стъкло
не се лепи, че винаги остава
напукана от белези любов...
Не вярвам им. Аз вярвам в чудесата.
Стеблото ми е жилаво и брулено,
а устните ми - многоцветни.
За счупената ваза нямам нищо,
но любовта...е друго нещо.
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо
са устните ми леденостудени,
но кървавочервената любов
ги оцвети и пак са си засмени.
А казваха, че счупено стъкло
не се лепи, че винаги остава
напукана от белези любов...
Не вярвам им. Аз вярвам в чудесата.
Стеблото ми е жилаво и брулено,
а устните ми - многоцветни.
За счупената ваза нямам нищо,
но любовта...е друго нещо.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Разкошен стих...с обич, Геви.
-
Аплодисменти!!!
Накара ме да повярвам и аз!!!Преливаш от Любов!!! -
Винаги има ново начало. Чудесно е.
-
Поздравления за вярата в чудесата и още повече такива за стиха
-
Вярвай!Зареди ми с оптимизъм.
-
Нека любовта бъде единственото нещо!!!
-
Да,наистина любовта е друго нещо! Много ти благодаря за споделения оптимизъм. Страхотен стих!
-
Много хубаво!
Поздрави! -
и аз...
много, много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
поздрави от вълчан....за тебе!