Аз вярвам
А мислех, че съм счупено стебло,
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо
са устните ми леденостудени,
но кървавочервената любов
ги оцвети и пак са си засмени.
А казваха, че счупено стъкло
не се лепи, че винаги остава
напукана от белези любов...
Не вярвам им. Аз вярвам в чудесата.
Стеблото ми е жилаво и брулено,
а устните ми - многоцветни.
За счупената ваза нямам нищо,
но любовта...е друго нещо.
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо
са устните ми леденостудени,
но кървавочервената любов
ги оцвети и пак са си засмени.
А казваха, че счупено стъкло
не се лепи, че винаги остава
напукана от белези любов...
Не вярвам им. Аз вярвам в чудесата.
Стеблото ми е жилаво и брулено,
а устните ми - многоцветни.
За счупената ваза нямам нищо,
но любовта...е друго нещо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
