11 nov 2024, 11:23

Аз вярвам в тебе, белобради дядо... 

  Poesía
274 5 22

Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,

макар че съм пораснала с година.

Нетърпелива съм и се надявам

че пак ще спреш със Рудолф до комина.

И зная, пъргавите ти джуджета

(понякога дочувам как си шушнат),

са ти докладвали, че съм перфектна

в уроците. И... колко съм послушна.

 

Писмо ти пиша със молба гореща.

Но не за мен е коледното ми желание.

Дай топъл дом, храна и дрешки

на бедните деца и спри страданията им.

Щом тръгнеш от Лапландия, най-първо свий

с еленовия впряг над грозните руини.

Бомбоубежищата им са дом, уви...

Сиротни... Моля те, мирът върни им.

 

Играчки те не чакат. И елха си нямат…

Но чисто и по детски, като мене вярват,

че пак под мирно слънце ще играят

и обич пак ще възцари, а не омраза.

Тебе чакат, дядо, и в коледното чудо

вярват, че мечтите ще им сбъднеш.

А ти това го можеш! Със елена Рудолф

тръгвай! Детството им мирно да пребъде!

 

Аз вярвам в тебе, белобради дядо...

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Сядайте деца, пишете! »

3 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??