Аз вярвам в тебе, белобради дядо...
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета
(понякога дочувам как си шушнат),
са ти докладвали, че съм перфектна
в уроците. И... колко съм послушна.
Писмо ти пиша със молба гореща.
Но не за мен е коледното ми желание.
Дай топъл дом, храна и дрешки
на бедните деца и спри страданията им.
Щом тръгнеш от Лапландия, най-първо свий
с еленовия впряг над грозните руини.
Бомбоубежищата им са дом, уви...
Сиротни... Моля те, мирът върни им.
Играчки те не чакат. И елха си нямат…
Но чисто и по детски, като мене вярват,
че пак под мирно слънце ще играят
и обич пак ще възцари, а не омраза.
Тебе чакат, дядо, и в коледното чудо
вярват, че мечтите ще им сбъднеш.
А ти това го можеш! Със елена Рудолф
тръгвай! Детството им мирно да пребъде!
Аз вярвам в тебе, белобради дядо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
