ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
341 2584
11.11.2024 г., 11:23 ч.

Аз вярвам в тебе, белобради дядо... 

  Поезия
154 3 16

Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,

макар че съм пораснала с година.

Нетърпелива съм и се надявам

че пак ще спреш със Рудолф до комина.

И зная, пъргавите ти джуджета

(понякога дочувам как си шушнат),

са ти докладвали, че съм перфектна

в уроците. И... колко съм послушна.

 

Писмо ти пиша със молба гореща.

Но не за мен е коледното ми желание.

Дай топъл дом, храна и дрешки

на бедните деца и спри страданията им.

Щом тръгнеш от Лапландия, най-първо свий

с еленовия впряг над грозните руини.

Бомбоубежищата им са дом, уви...

Сиротни... Моля те, мирът върни им.

 

Играчки те не чакат. И елха си нямат…

Но чисто и по детски, като мене вярват,

че пак под мирно слънце ще играят

и обич пак ще възцари, а не омраза.

Тебе чакат, дядо, и в коледното чудо

вярват, че мечтите ще им сбъднеш.

А ти това го можеш! Със елена Рудолф

тръгвай! Детството им мирно да пребъде!

 

Аз вярвам в тебе, белобради дядо...

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сядайте деца, пишете! »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??