31 oct 2015, 22:18
„Аз“-ът заключи
„Време е...“ - „Аз“-ът
заключи, „ ... когато все
нейде то вре ме.“...
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Времето като Аз...
-
Дай, БОЖЕ, всекиму!
АМИН!
Благодаря, Andromaha(Белла)!
Благодаря, nikjelev (Ник Желев)!
Благодаря, че
крѝвнахте тъдява за
времегълчàва!
! -
Дано те е завряло на хубаво място!
Или може би в хубаво време?
Хареса ми хрумката! -
С молба да се възприеме като условно обяснение и
винаги - с едно „може би“ накрая.
Времето като институционализиран разпределител и „поставчик“- на когото и да било някъде във времето, за да бъде той някъде - от в зората на времето до, когато на всекиго му дойде времето - сиреч - времето поставя, насажда, „навира“, „вре“ когото и да било някъде в себе си, за да може той да бъде деен в своето време, в своите дни и/или НАВРЕМЕ.
Нещо като опит за интерпретация на „време“-то като глагол, който поставя някого някъде във времето (в себе си).
Някъде пишеше, че времето е „шиш“, на който са „нанизани“ събитията.
Това „вре“ - (трето лице, единствено число, сегашно време на глагола от първо спрежение „вра“) - може да е задънена улица, но може и да е начало на вдъхновение.
А това „ме“ е лично местоимение в първо лице, единствено число, винителен падеж.!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колкото и за
ПОЕЗИЯТА да се
пише, малко е...
ПОЕЗИЯТА взрив първичен е,
необясним, градивен и необяснен -
всемир, от ГОСПОД БОГ благословен;
и до смирено коленичене
тя свлича те, от нея озарен
и чувстваш се помазаник новороден,
нетлен...
...........................................
И осезаваш - тя е твоето БОГОобичане...
А дали съм заврян?...
завреността
за всекиго
предначертана е
изглежда е
и тя
човекоизпитание
Но който много
приказва, греши - та е
време да поспра!
Честит празник и на тебе и ЗДРАВЕ най-вече!
Благодаря, ljubomira!
Благодаря за връзката - „Времето като Аз!“.
Веднага в съзнанието ми изплува мисълта-прозрение на
Васил Левски - „Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме...“ и т.н. Тази именно мисъл ме подтикна да поглаголствувам отново по темата „ВРЕМЕ“.
Още веднъж благодаря!