rhymefan (Стоян Минев)
2530 571
31 окт. 2015 г., 22:18

„Аз“-ът заключи 

  Поэзия » Философская
436 0 5

„Време е...“ - „Аз“-ът
заключи, „ ... когато все
нейде то вре ме.“...

© Стоян Минев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, eliboto(Лейди Фокс)!

    Колкото и за
    ПОЕЗИЯТА да се
    пише, малко е...

    ПОЕЗИЯТА взрив първичен е,
    необясним, градивен и необяснен -
    всемир, от ГОСПОД БОГ благословен;
    и до смирено коленичене
    тя свлича те, от нея озарен
    и чувстваш се помазаник новороден,
    нетлен...

    ...........................................

    И осезаваш - тя е твоето БОГОобичане...


    А дали съм заврян?...

    завреността
    за всекиго
    предначертана е

    изглежда е
    и тя
    човекоизпитание


    Но който много
    приказва, греши - та е
    време да поспра!

    Честит празник и на тебе и ЗДРАВЕ най-вече! !

    Благодаря, ljubomira!
    Благодаря за връзката - „Времето като Аз!“.
    Веднага в съзнанието ми изплува мисълта-прозрение на
    Васил Левски - „Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме...“ и т.н. Тази именно мисъл ме подтикна да поглаголствувам отново по темата „ВРЕМЕ“.
    Още веднъж благодаря! !
  • Времето като Аз...
  • Дай, БОЖЕ, всекиму!
    АМИН!

    Благодаря, Andromaha(Белла)!
    Благодаря, nikjelev (Ник Желев)!

    Благодаря, че
    крѝвнахте тъдява за
    времегълчàва!
    !
  • Дано те е завряло на хубаво място!
    Или може би в хубаво време?
    Хареса ми хрумката!
  • С молба да се възприеме като условно обяснение и
    винаги - с едно „може би“ накрая.

    Времето като институционализиран разпределител и „поставчик“- на когото и да било някъде във времето, за да бъде той някъде - от в зората на времето до, когато на всекиго му дойде времето - сиреч - времето поставя, насажда, „навира“, „вре“ когото и да било някъде в себе си, за да може той да бъде деен в своето време, в своите дни и/или НАВРЕМЕ.
    Нещо като опит за интерпретация на „време“-то като глагол, който поставя някого някъде във времето (в себе си).
    Някъде пишеше, че времето е „шиш“, на който са „нанизани“ събитията.
    Това „вре“ - (трето лице, единствено число, сегашно време на глагола от първо спрежение „вра“) - може да е задънена улица, но може и да е начало на вдъхновение.
    А това „ме“ е лично местоимение в първо лице, единствено число, винителен падеж. !
Предложения
: ??:??