„Аз“-ът заключи

Comments

• 

  rhymefan (Стоян Минев)

  Благодаря, eliboto(Лейди Фокс)!
  
  Колкото и за
  ПОЕЗИЯТА да се
  пише, малко е...
  
  ПОЕЗИЯТА взрив първичен е,
  необясним, градивен и необяснен -
  всемир, от ГОСПОД БОГ благословен;
  и до смирено коленичене
  тя свлича те, от нея озарен
  и чувстваш се помазаник новороден,
  нетлен...
  
  ...........................................
  
  И осезаваш - тя е твоето БОГОобичане...
  
  
  А дали съм заврян?...
  
  завреността
  за всекиго
  предначертана е
  
  изглежда е
  и тя
  човекоизпитание
  
  
  Но който много
  приказва, греши - та е
  време да поспра!
  
  Честит празник и на тебе и ЗДРАВЕ най-вече! !
  
  Благодаря, ljubomira!
  Благодаря за връзката - „Времето като Аз!“.
  Веднага в съзнанието ми изплува мисълта-прозрение на
  Васил Левски - „Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме...“ и т.н. Тази именно мисъл ме подтикна да поглаголствувам отново по темата „ВРЕМЕ“.
  Още веднъж благодаря! !

  2015-11-01T10:26:17+02:00
• 

  ljubomira (Любомира)

  Времето като Аз...

  2015-11-01T09:13:04+02:00
• 

  rhymefan (Стоян Минев)

  Дай, БОЖЕ, всекиму!
  АМИН!
  
  Благодаря, Andromaha(Белла)!
  Благодаря, nikjelev (Ник Желев)!
  
  Благодаря, че
  крѝвнахте тъдява за
  времегълчàва!
  !

  2015-11-01T09:11:49+02:00
• 

  nikjelev (Ник Желев)

  Дано те е завряло на хубаво място!
  Или може би в хубаво време?
  Хареса ми хрумката!

  2015-11-01T08:38:33+02:00
• 

  rhymefan (Стоян Минев)

  С молба да се възприеме като условно обяснение и
  винаги - с едно „може би“ накрая.
  
  Времето като институционализиран разпределител и „поставчик“- на когото и да било някъде във времето, за да бъде той някъде - от в зората на времето до, когато на всекиго му дойде времето - сиреч - времето поставя, насажда, „навира“, „вре“ когото и да било някъде в себе си, за да може той да бъде деен в своето време, в своите дни и/или НАВРЕМЕ.
  Нещо като опит за интерпретация на „време“-то като глагол, който поставя някого някъде във времето (в себе си).
  Някъде пишеше, че времето е „шиш“, на който са „нанизани“ събитията.
  Това „вре“ - (трето лице, единствено число, сегашно време на глагола от първо спрежение „вра“) - може да е задънена улица, но може и да е начало на вдъхновение.
  А това „ме“ е лично местоимение в първо лице, единствено число, винителен падеж. !

  2015-11-01T05:38:51+02:00