18 nov 2009, 18:29

Аз зная, че ще дойдеш

847 0 9

Снежинка върху рамото ми кацна,
целуна ме и бързо се стопи.
В очите ми една искрица блесна,
почувствах те, усетих - беше ти.

 

Дойде при мене ти със снеговете,
със ветровете бързи долетя.
 Донесе ми и туй красиво цвете,
надежда, че не съм сама.

 

Целуна ме и всичко в мен пробуди,
от влагата родиха се цветя.
Едни прекрасни нежни теменуги,
напомнящи за теб и любовта.

 

Ти мислиш ме. Аз зная, че ме помниш.
Ти носиш ме, сърце, във свойта гръд.
Макар далеч, аз зная, че ще дойдеш
при мен отново, отмалял от своя път.

 

Ще кацаш пак, с финес, на мойто рамо.
Ще тупкаш пак във мен. Едно сърце.
Ще пълниш нощите, за тебе зажаднели.
Ще върнеш всичко, дето времето отне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...