Аз зная, че ще дойдеш
Снежинка върху рамото ми кацна,
целуна ме и бързо се стопи.
В очите ми една искрица блесна,
почувствах те, усетих - беше ти.
Дойде при мене ти със снеговете,
със ветровете бързи долетя.
Донесе ми и туй красиво цвете,
надежда, че не съм сама.
Целуна ме и всичко в мен пробуди,
от влагата родиха се цветя.
Едни прекрасни нежни теменуги,
напомнящи за теб и любовта.
Ти мислиш ме. Аз зная, че ме помниш.
Ти носиш ме, сърце, във свойта гръд.
Макар далеч, аз зная, че ще дойдеш
при мен отново, отмалял от своя път.
Ще кацаш пак, с финес, на мойто рамо.
Ще тупкаш пак във мен. Едно сърце.
Ще пълниш нощите, за тебе зажаднели.
Ще върнеш всичко, дето времето отне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени
