Аз зная сърцето ти, мили,
как трепери в твойте гърди,
и в съня ти как сме се скрили,
и се любим в дъжд от искри.

Аз усещам гласа ти тревожен.
Блика в него любов наранена...
на плещùте ти пак е умора
и неволята несподелена...

Зная как самотата преглъщаш,
как се бориш с Живота надменен...
Щом за кратко при тебе се връщам,
как се молиш за спрялото време...

Безпомощна, с болка разлиствам
и душата ти тайно прочитам...
А на моята нежно изписах
със сълзите си, че те обичам!