Аз зная сърцето ти, мили, как трепери в твойте гърди...
Аз зная сърцето ти, мили,
как трепери в твойте гърди,
и в съня ти как сме се скрили,
и се любим в дъжд от искри.
Аз усещам гласа ти тревожен.
Блика в него любов наранена...
на плещùте ти пак е умора
и неволята несподелена...
Зная как самотата преглъщаш,
как се бориш с Живота надменен...
Щом за кратко при тебе се връщам,
как се молиш за спрялото време...
Безпомощна, с болка разлиствам
и душата ти тайно прочитам...
А на моята нежно изписах
със сълзите си, че те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
