8 abr 2010, 11:17

Азбучни истини за България

  Poesía » Civil
1.5K 1 11

                    Азбучни истини за България                                                               

                                                        "Господ-дух прати ми ти в сърцето

                                                                                                                  да ме лъхне с пламенното слово..."

                                                                                                                                из"Азбучна молитва"на Константин Преславски

                                     

                                          История българска – история вечна,

                     величава, страшна, бурна, безконечна...

                     на един прекрасен, горд и смел народ,

                     що вдигаше знаме и кога бе роб,

                     че славата му дивна никой не сломи –

                     устоя несгоди, теглила, беди...  

 

       А      А имало  е векове сурови,

          Б       белязани от огнена съдба,

          В       в които с песен раждали се нови

          Г       геройства български и светли имена,

          Д       доказали, че българската слава

          Е       епична е, че има бъднина –

          Ж      живот, роден из пепел и жарава,

          З       заплащан с кръв на хиляди чеда!

          И       И пак земята българска възкръсна –

          Й       йеромонашеската вяра я спаси,

          К       когато към Родината ни кръстна

          Л       лукавите изпращаха стрели!

          М      Молитвените думи на апостоли,

          Н       негаснещата българска любов

          О       оковите разбиваха пред Босфора,

          П       политайки с победен войнски зов!

          Р       Родината възкръсваше, не падаше!

          С       Създадена със меч и светлина,

          Т       Тя пееше и гордо се възправяше,

          У       убийците наказваше сама!... На

          Ф      фанатизма чужди отговаряше с

          Х       Христовите, най-праведни слова!

          Ц       Целуваше децата си, но мразеше

          Ч       човешките предателства, злина...

          Ш      И помни днес не мрака, не войните –

  Щ,Ъ,ь       щастливите и мирните лета,

          Ю      юначните войводи и комитите... и

          Я       ятагана – счупен – във калта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...