22 jun 2010, 22:37

B мен човечността умря

  Poesía » Otra
1.7K 0 6

                                                                                               *Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.

                

B мен човечността умря

 

   

Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра!
Hе - тя шумно вля се в моя бяс.

На глухите аз няма да повтарям.
Виках, шепнех... Aла от сега,
по ясна траектория ще бягам
с чисто новия си чифт рога.

За мъките аз няма да заплача.
У мен е ад... у вас е мраз...

Досринах си останалата жалост
и в мен човечността умря!                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Убедена съм, че не е умряла. Няма как, с такъв стих отново възкръсва! Поздрави!
  • Напред, мила ..пък макар с рога!
  • По-скоро исках да се самозаблудя, че нямам чувства (и респективно човещината ми е изчезнала).
    Самокритиката ми е насочена предимно към това ми глупаво самозаблуждение.

    С благодарности, че се отбихте!
  • Тя (човечността) умира и пак се ражда... нали все пак живее вътре в Човека...
    Самоирония е, да - и много добре изказана!

  • Временно умопомрачение. Краткотрайно.
    Благодаря все пак...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...