22 июн. 2010 г., 22:37

B мен човечността умря

Поэзия » Другая

1.7K 0 6

*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.

B мен човечността умря

Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра!
Hе - тя шумно вля се в моя бяс.

На глухите аз няма да повтарям.
Виках, шепнех... Aла от сега,
по ясна траектория ще бягам
с чисто новия си чифт рога.

За мъките аз няма да заплача.
У мен е ад... у вас е мраз...

Досринах си останалата жалост
и в мен човечността умря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gasenica (Гъсеница)

Убедена съм, че не е умряла. Няма как, с такъв стих отново възкръсва! Поздрави!

2015-06-10T10:18:46+03:00
in4enceto_91 (Ина)

Напред, мила ..пък макар с рога!

2010-06-29T14:34:01+03:00
tsveti4ka (Цвет)

По-скоро исках да се самозаблудя, че нямам чувства (и респективно човещината ми е изчезнала).
Самокритиката ми е насочена предимно към това ми глупаво самозаблуждение.

С благодарности, че се отбихте!

2010-06-24T15:00:42+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Тя (човечността) умира и пак се ражда... нали все пак живее вътре в Човека...
Самоирония е, да - и много добре изказана!

2010-06-24T10:16:52+03:00
tsveti4ka (Цвет)

Временно умопомрачение. Краткотрайно.
Благодаря все пак...

2010-06-23T14:07:47+03:00