22 июн. 2010 г., 22:37

B мен човечността умря 

  Поэзия » Другая
696 0 6

© Цвет Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Убедена съм, че не е умряла. Няма как, с такъв стих отново възкръсва! Поздрави!
  • Напред, мила ..пък макар с рога!
  • По-скоро исках да се самозаблудя, че нямам чувства (и респективно човещината ми е изчезнала).
    Самокритиката ми е насочена предимно към това ми глупаво самозаблуждение.

    С благодарности, че се отбихте!
  • Тя (човечността) умира и пак се ражда... нали все пак живее вътре в Човека...
    Самоирония е, да - и много добре изказана!

  • Временно умопомрачение. Краткотрайно.
    Благодаря все пак...
  • Кой ли не е минал през това... Хубаво е, че го сподели с нас.
Предложения
: ??:??