B мен човечността умря
*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра!
Hе - тя шумно вля се в моя бяс.
На глухите аз няма да повтарям.
Виках, шепнех... Aла от сега,
по ясна траектория ще бягам
с чисто новия си чифт рога.
За мъките аз няма да заплача.
У мен е ад... у вас е мраз...
Досринах си останалата жалост
и в мен човечността умря!
© Цвет All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Убедена съм, че не е умряла. Няма как, с такъв стих отново възкръсва! Поздрави!
-
Напред, мила ..пък макар с рога!
-
По-скоро исках да се самозаблудя, че нямам чувства (и респективно човещината ми е изчезнала).
Самокритиката ми е насочена предимно към това ми глупаво самозаблуждение.
С благодарности, че се отбихте! -
Тя (човечността) умира и пак се ражда... нали все пак живее вътре в Човека...
Самоирония е, да - и много добре изказана!
-
Временно умопомрачение. Краткотрайно.
Благодаря все пак... -
Кой ли не е минал през това... Хубаво е, че го сподели с нас.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
