tsveti4ka (Цвет)
198 271
22.06.2010 г., 22:37 ч.

B мен човечността умря 

  Поезия » Друга
1381 0 6

                                                                                               *Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.

                

B мен човечността умря

 

   

Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра!
Hе - тя шумно вля се в моя бяс.

На глухите аз няма да повтарям.
Виках, шепнех... Aла от сега,
по ясна траектория ще бягам
с чисто новия си чифт рога.

За мъките аз няма да заплача.
У мен е ад... у вас е мраз...

Досринах си останалата жалост
и в мен човечността умря!                      

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Убедена съм, че не е умряла. Няма как, с такъв стих отново възкръсва! Поздрави!
  • Напред, мила ..пък макар с рога!
  • По-скоро исках да се самозаблудя, че нямам чувства (и респективно човещината ми е изчезнала).
    Самокритиката ми е насочена предимно към това ми глупаво самозаблуждение.

    С благодарности, че се отбихте!
  • Тя (човечността) умира и пак се ражда... нали все пак живее вътре в Човека...
    Самоирония е, да - и много добре изказана!

  • Временно умопомрачение. Краткотрайно.
    Благодаря все пак...
  • Кой ли не е минал през това... Хубаво е, че го сподели с нас.
Предложения
: ??:??