B мен човечността умря
*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра!
Hе - тя шумно вля се в моя бяс.
На глухите аз няма да повтарям.
Виках, шепнех... Aла от сега,
по ясна траектория ще бягам
с чисто новия си чифт рога.
За мъките аз няма да заплача.
У мен е ад... у вас е мраз...
Досринах си останалата жалост
и в мен човечността умря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
