3 may 2009, 20:17

* * *

  Poesía
796 0 1

Умора спейки ме преследва,

докато бъдещето гледам,

недоумение занапред какво ще следва

отдалечава ме от това, което пожелавам.

 

Желанието да бъда пряма

съзнанието ми постоянно занимава,

но тежестта на времето ми повлиява

възпира ме, а дуелът продължава.

 

Изходът е неясен,

мога ли светлината да заслужа,

или тъжна лебедова песен

ще останат думите с празнината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Преди около стотина години един велик човек е казал, че смел е не онзи, който има оръжие, а този, който не се страхува да е прям.
    Пък за изхода, "... Привидното често е измамно!" - не си спомням в коя книга го срещнах. Бъди здрава!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...