* * *

Poetry

797 0 1

Умора спейки ме преследва,

докато бъдещето гледам,

недоумение занапред какво ще следва

отдалечава ме от това, което пожелавам.

Желанието да бъда пряма

съзнанието ми постоянно занимава,

но тежестта на времето ми повлиява

възпира ме, а дуелът продължава.

Изходът е неясен,

мога ли светлината да заслужа,

или тъжна лебедова песен

ще останат думите с празнината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

Преди около стотина години един велик човек е казал, че смел е не онзи, който има оръжие, а този, който не се страхува да е прям.
Пък за изхода, "... Привидното често е измамно!" - не си спомням в коя книга го срещнах. Бъди здрава!!!

2009-05-03T21:11:47+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0