Умора спейки ме преследва,
докато бъдещето гледам,
недоумение занапред какво ще следва
отдалечава ме от това, което пожелавам.
Желанието да бъда пряма
съзнанието ми постоянно занимава,
но тежестта на времето ми повлиява
възпира ме, а дуелът продължава.
Изходът е неясен,
мога ли светлината да заслужа,
или тъжна лебедова песен
ще останат думите с празнината...
© Нели Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
