3.05.2009 г., 20:17

* * *

794 0 1

Умора спейки ме преследва,

докато бъдещето гледам,

недоумение занапред какво ще следва

отдалечава ме от това, което пожелавам.

 

Желанието да бъда пряма

съзнанието ми постоянно занимава,

но тежестта на времето ми повлиява

възпира ме, а дуелът продължава.

 

Изходът е неясен,

мога ли светлината да заслужа,

или тъжна лебедова песен

ще останат думите с празнината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди около стотина години един велик човек е казал, че смел е не онзи, който има оръжие, а този, който не се страхува да е прям.
    Пък за изхода, "... Привидното често е измамно!" - не си спомням в коя книга го срещнах. Бъди здрава!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...