Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина...
Впива се в сърцето ми ледена стрела
и сякаш казваш ми със леден взор:
I don`t love you No more...
Но защо получи се така?
Няма я омразата. Къде е любовта?
Има безразличие и пустота.
О, нима ти искаше това ? ...