* * *
Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина...
Впива се в сърцето ми ледена стрела
и сякаш казваш ми със леден взор:
I don`t love you No more...
Но защо получи се така?
Няма я омразата. Къде е любовта?
Има безразличие и пустота.
О, нима ти искаше това ?
Може би е както с другата преди,
може би и нея, без да разбереш, рани,
може би направила е най-добре
като си тръгна и остави те.
Но не мога аз да те раня,
болката си в тебе да стопя.
Сякаш любовта ми избледня,
сякаш само сън била е тя.
Знам, че те обичам, знам, че ще боли
и искам ти до мен да си,
но дали
нещо ще те жегне, ако разбереш,
че ме губиш, че догарям като свещ,
в пясъка ще се стопя,
с вятъра ще отлетя,
в огъня ще изгоря
и ще чакам изгрева сама...
27.01.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Всички права запазени
