21.02.2008 г., 22:32 ч.

* * * 

  Поезия
749 0 4
Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина...
Впива се в сърцето ми ледена стрела
и сякаш казваш ми със леден взор:
I don`t love you No more...
Но защо получи се така?
Няма я омразата. Къде е любовта?
Има безразличие и пустота.
О, нима ти искаше това ? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Предложения
: ??:??