8 abr 2008, 8:55

* * *

  Poesía
704 0 13
Промъкна се и тази нощ в съня ми,
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.


Остани. Не ще ми пречиш.
Замълчи и гледай как ще се превъплътя
във ролята на жрица, която в сърцето си
отдавна скрила е забравена от детството мечта.


Не тръгвай. Чуй - сърцето ми говори.
Не се плаши - та аз съм само птица в полет,
с опърлени макар от времето крила.
Сега ли?! Сега ще се опитам пак


към твоя свят да полетя.
Ако не успея, повдигни ме от земята...
Не пречупвай моите крила -
във тях е скрита детинската ми суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...