Apr 8, 2008, 8:55 AM

* * *

  Poetry
701 0 13
Промъкна се и тази нощ в съня ми,
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.


Остани. Не ще ми пречиш.
Замълчи и гледай как ще се превъплътя
във ролята на жрица, която в сърцето си
отдавна скрила е забравена от детството мечта.


Не тръгвай. Чуй - сърцето ми говори.
Не се плаши - та аз съм само птица в полет,
с опърлени макар от времето крила.
Сега ли?! Сега ще се опитам пак


към твоя свят да полетя.
Ако не успея, повдигни ме от земята...
Не пречупвай моите крила -
във тях е скрита детинската ми суета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...