8.04.2008 г., 8:55

* * *

702 0 13
Промъкна се и тази нощ в съня ми,
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.


Остани. Не ще ми пречиш.
Замълчи и гледай как ще се превъплътя
във ролята на жрица, която в сърцето си
отдавна скрила е забравена от детството мечта.


Не тръгвай. Чуй - сърцето ми говори.
Не се плаши - та аз съм само птица в полет,
с опърлени макар от времето крила.
Сега ли?! Сега ще се опитам пак


към твоя свят да полетя.
Ако не успея, повдигни ме от земята...
Не пречупвай моите крила -
във тях е скрита детинската ми суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...